10 may 2023, 22:26

Батак 

  Poesía » Odas y poemas
342 1 2

Поредната сълза пада на тревата.

Свел глава, крача плахо из Батак.

Родино моя, единствена и свята,

подарък ти нося - стария байрак.

 

Кажи ми, че дарът ще приемеш,

за да хвърля от себе си вината.

При падналите искам да ме вземеш,

затова, че тук са клали и децата.

 

Улиците плачат с кръв орисани.

Гняв ме обзема, бушува и расте.

Църква клюмнала от зверства неписани,

защо ме нямаше в Баташкото клане?

 

Защо ги нямаше ръцете ми в боя?

Ръката силна със сабя да слея!

Защо сега ме роди, майчице моя?

Исках в клането бойна песен да пея!

© Мирослав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??