Батак
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш,
за да хвърля от себе си вината.
При падналите искам да ме вземеш,
затова, че тук са клали и децата.
Улиците плачат с кръв орисани.
Гняв ме обзема, бушува и расте.
Църква клюмнала от зверства неписани,
защо ме нямаше в Баташкото клане?
Защо ги нямаше ръцете ми в боя?
Ръката силна със сабя да слея!
Защо сега ме роди, майчице моя?
Исках в клането бойна песен да пея!
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
