22 may 2007, 15:09

Бавна смърт 

  Poesía
625 0 5
Изливаш мислите си в хиляди въздишки.
От силна болка пръска се главата,
изпитваш силен гняв към самотата,
опитваш се да свържеш всички нишки...

Да, хилядите нишки на живота,
който живяла си и все още живееш,
във който мъчиш се да пламнеш, но пак тлееш
и луташ се без път и без посока.

Умираш бавно и не се опитваш
живота си да върнеш на земята,
отправяш сляпо поглед в тъмнината,
но виждаш само мъка, друго нищо.


юни 1998г.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??