Бавна смърт
Изливаш мислите си в хиляди въздишки.
От силна болка пръска се главата,
изпитваш силен гняв към самотата,
опитваш се да свържеш всички нишки...
Да, хилядите нишки на живота,
който живяла си и все още живееш,
във който мъчиш се да пламнеш, но пак тлееш
и луташ се без път и без посока.
Умираш бавно и не се опитваш
живота си да върнеш на земята,
отправяш сляпо поглед в тъмнината,
но виждаш само мъка, друго нищо.
юни 1998г.
От силна болка пръска се главата,
изпитваш силен гняв към самотата,
опитваш се да свържеш всички нишки...
Да, хилядите нишки на живота,
който живяла си и все още живееш,
във който мъчиш се да пламнеш, но пак тлееш
и луташ се без път и без посока.
Умираш бавно и не се опитваш
живота си да върнеш на земята,
отправяш сляпо поглед в тъмнината,
но виждаш само мъка, друго нищо.
юни 1998г.
© Яница Ботева All rights reserved.
