22.05.2007 г., 15:09 ч.

Бавна смърт 

  Поезия
623 0 5
Изливаш мислите си в хиляди въздишки.
От силна болка пръска се главата,
изпитваш силен гняв към самотата,
опитваш се да свържеш всички нишки...

Да, хилядите нишки на живота,
който живяла си и все още живееш,
във който мъчиш се да пламнеш, но пак тлееш
и луташ се без път и без посока.

Умираш бавно и не се опитваш
живота си да върнеш на земята,
отправяш сляпо поглед в тъмнината,
но виждаш само мъка, друго нищо.


юни 1998г.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??