23 dic 2021, 7:08

Бавно

  Poesía
655 0 2

БАВНО

Си отива лятото от мене.

Стъпва на пръсти

и се свива денят

под синьото на небето,

в което лястовиците

забиват крила.

Искам денят да е дълъг,

да не идва нощта.

Лятото измива прашните си нозе,

скоро ще обуе обувки,

ще заплете светулки в косите си,

ще ми прошепне да не тъгувам

и ще тръгне върху белите крила на щъркелите.

Ще свия спомените,

ще ги сложа на тайно местенце,

ще ги докосвам, когато потрябва-

да ме топлят.

Цяло лято подреждах спомени.

 

Мая Тинчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Милена Френкева.
  • Бавно си отива, защото го обичаш. Само първият ред е толкова поетичен и после го прочетох цялото бавно и сладостно, защото на всеки ред просветва обич. До последният ред, който също е много поетичен

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...