23.12.2021 г., 7:08

Бавно

647 0 2

БАВНО

Си отива лятото от мене.

Стъпва на пръсти

и се свива денят

под синьото на небето,

в което лястовиците

забиват крила.

Искам денят да е дълъг,

да не идва нощта.

Лятото измива прашните си нозе,

скоро ще обуе обувки,

ще заплете светулки в косите си,

ще ми прошепне да не тъгувам

и ще тръгне върху белите крила на щъркелите.

Ще свия спомените,

ще ги сложа на тайно местенце,

ще ги докосвам, когато потрябва-

да ме топлят.

Цяло лято подреждах спомени.

 

Мая Тинчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Милена Френкева.
  • Бавно си отива, защото го обичаш. Само първият ред е толкова поетичен и после го прочетох цялото бавно и сладостно, защото на всеки ред просветва обич. До последният ред, който също е много поетичен

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...