Бавно
650
0
2
БАВНО
Си отива лятото от мене.
Стъпва на пръсти
и се свива денят
под синьото на небето,
в което лястовиците
забиват крила.
Искам денят да е дълъг,
да не идва нощта.
Лятото измива прашните си нозе,
скоро ще обуе обувки,
ще заплете светулки в косите си,
ще ми прошепне да не тъгувам
и ще тръгне върху белите крила на щъркелите.
Ще свия спомените,
ще ги сложа на тайно местенце,
ще ги докосвам, когато потрябва-
да ме топлят.
Цяло лято подреждах спомени.
Мая Тинчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
До последният ред, който също е много поетичен