23 дек. 2021 г., 07:08

Бавно

654 0 2

БАВНО

Си отива лятото от мене.

Стъпва на пръсти

и се свива денят

под синьото на небето,

в което лястовиците

забиват крила.

Искам денят да е дълъг,

да не идва нощта.

Лятото измива прашните си нозе,

скоро ще обуе обувки,

ще заплете светулки в косите си,

ще ми прошепне да не тъгувам

и ще тръгне върху белите крила на щъркелите.

Ще свия спомените,

ще ги сложа на тайно местенце,

ще ги докосвам, когато потрябва-

да ме топлят.

Цяло лято подреждах спомени.

 

Мая Тинчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Милена Френкева.
  • Бавно си отива, защото го обичаш. Само първият ред е толкова поетичен и после го прочетох цялото бавно и сладостно, защото на всеки ред просветва обич. До последният ред, който също е много поетичен

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...