Dec 23, 2021, 7:08 AM

Бавно

  Poetry
646 0 2

БАВНО

Си отива лятото от мене.

Стъпва на пръсти

и се свива денят

под синьото на небето,

в което лястовиците

забиват крила.

Искам денят да е дълъг,

да не идва нощта.

Лятото измива прашните си нозе,

скоро ще обуе обувки,

ще заплете светулки в косите си,

ще ми прошепне да не тъгувам

и ще тръгне върху белите крила на щъркелите.

Ще свия спомените,

ще ги сложа на тайно местенце,

ще ги докосвам, когато потрябва-

да ме топлят.

Цяло лято подреждах спомени.

 

Мая Тинчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Милена Френкева.
  • Бавно си отива, защото го обичаш. Само първият ред е толкова поетичен и после го прочетох цялото бавно и сладостно, защото на всеки ред просветва обич. До последният ред, който също е много поетичен

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...