10 abr 2015, 23:14

Бавно бързай!

599 0 2

Картината все тази се явява:

когато ти минаваше край мен,

отвя ме като вихър суха плява

към Черни връх, нагоре устремен.

 

Когато аз планинското копито

достигах със задъхани гърди,

ти връщаше се, вече победител,

в пътеките, познати от преди.

 

А ехото нагоре ме зовеше.

Скалата бе примамливата цел

и в банята, когато се потеше,

потях се аз след марш, върха превзел.

 

Това, което искам да ви кажа,

приятели, от опит стар и нов:

Не влизайте на скорост във виража,

колата да не хвръкне в някой ров!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много свежо и поучително стихотворение,Рудин!
    Харесах и го оценявам!Желая ти весели Великденски Празници!
  • Много хубаво стихотворението. Съчетано съдържание и стих!
    Поздрав за Великден и Божие благословение!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...