Бавно бързай!
Картината все тази се явява:
когато ти минаваше край мен,
отвя ме като вихър суха плява
към Черни връх, нагоре устремен.
Когато аз планинското копито
достигах със задъхани гърди,
ти връщаше се, вече победител,
в пътеките, познати от преди.
А ехото нагоре ме зовеше.
Скалата бе примамливата цел
и в банята, когато се потеше,
потях се аз след марш, върха превзел.
Това, което искам да ви кажа,
приятели, от опит стар и нов:
Не влизайте на скорост във виража,
колата да не хвръкне в някой ров!
© Иван Христов All rights reserved.
