dani (Даниела)
23 518
6 abr 2006, 11:34  

Бавно ме събличай 

  Poesía
991 0 8

 


 Бавно ме събличай...
 дрехите хвърляй по пода,
 събличай ми мислите, чувствата,
 прочети ме...
 (сега затвори си очите),
 вече цялата гола съм.
 С любовен стих напиши ме,
 нарисувай по мене картина-
 раздиращо бурно море,
 неудържима  водна стихия,
 нежна цъфнала пролет,
 пламнало огнено лято,
 рисувай със устни
 по това бяло платно-
 за теб зажадняло...

 а на пода скрита под дрехите
 вината ни ще дреме
 и ще ни чака да се облечем.

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Цялото е много силно, но финалът буквално пуска филизи в мислите, въпроси сами идващи и отиващи си в различни посоки... Страхотно!!! Поздравления. А това за книгата е вярно и не. Винаги можеш да намериш човек, с който взаимно да се "прочетете".
  • И мотото и стихотворението си го бива! 6
  • Ще си го чета през есента и зимата, това е такъв полет...Шестица!
  • благодаря ви за вниманието и за коментарите....
  • Харесва ми!6!
  • "...събличай ми мислите, чувствата,
    прочети ме..."
    Много ми харесва, Въпреки, че нито един мъж не може да направи това!!! И само глупаците си мислят, че е възможно. Мога и да го докажа: Миналата седмица, в книжарницата на Славейков "Отворено общество", видях една великолепна книга със заглавие (ако не се лъжа) "Какво знаем за жените" вече и "на български"!!! По света заслужено е много нашумяла със своята правдивост. Знаете ли какво представлява - Прекрасна корица и вътре само бели листа. Празни страници. Без нито една дума или щрих!

  • Много мило! 6 !
  • Добра идея и чудесно изпълнение...Краят ми допада изключително много - избрала си идеален начин да избягаш от баналността
Propuestas
: ??:??