6 abr 2006, 11:34  

Бавно ме събличай

  Poesía
1.3K 0 8

 


 Бавно ме събличай...
 дрехите хвърляй по пода,
 събличай ми мислите, чувствата,
 прочети ме...
 (сега затвори си очите),
 вече цялата гола съм.
 С любовен стих напиши ме,
 нарисувай по мене картина-
 раздиращо бурно море,
 неудържима  водна стихия,
 нежна цъфнала пролет,
 пламнало огнено лято,
 рисувай със устни
 по това бяло платно-
 за теб зажадняло...

 а на пода скрита под дрехите
 вината ни ще дреме
 и ще ни чака да се облечем.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цялото е много силно, но финалът буквално пуска филизи в мислите, въпроси сами идващи и отиващи си в различни посоки... Страхотно!!! Поздравления. А това за книгата е вярно и не. Винаги можеш да намериш човек, с който взаимно да се "прочетете".
  • И мотото и стихотворението си го бива! 6
  • Ще си го чета през есента и зимата, това е такъв полет...Шестица!
  • благодаря ви за вниманието и за коментарите....
  • Харесва ми!6!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...