Бавно ме събличай
Бавно ме събличай...
дрехите хвърляй по пода,
събличай ми мислите, чувствата,
прочети ме...
(сега затвори си очите),
вече цялата гола съм.
С любовен стих напиши ме,
нарисувай по мене картина-
раздиращо бурно море,
неудържима водна стихия,
нежна цъфнала пролет,
пламнало огнено лято,
рисувай със устни
по това бяло платно-
за теб зажадняло...
а на пода скрита под дрехите
вината ни ще дреме
и ще ни чака да се облечем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
6
