Apr 6, 2006, 11:34 AM  

Бавно ме събличай

  Poetry
1.3K 0 8

 


 Бавно ме събличай...
 дрехите хвърляй по пода,
 събличай ми мислите, чувствата,
 прочети ме...
 (сега затвори си очите),
 вече цялата гола съм.
 С любовен стих напиши ме,
 нарисувай по мене картина-
 раздиращо бурно море,
 неудържима  водна стихия,
 нежна цъфнала пролет,
 пламнало огнено лято,
 рисувай със устни
 по това бяло платно-
 за теб зажадняло...

 а на пода скрита под дрехите
 вината ни ще дреме
 и ще ни чака да се облечем.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цялото е много силно, но финалът буквално пуска филизи в мислите, въпроси сами идващи и отиващи си в различни посоки... Страхотно!!! Поздравления. А това за книгата е вярно и не. Винаги можеш да намериш човек, с който взаимно да се "прочетете".
  • И мотото и стихотворението си го бива! 6
  • Ще си го чета през есента и зимата, това е такъв полет...Шестица!
  • благодаря ви за вниманието и за коментарите....
  • Харесва ми!6!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...