10 sept 2009, 11:48

***

  Poesía » Otra
932 0 0

***

 

Седя сама на брега на морето...

Заравям ръце в пясъка студен...

Поглеждам тъжно към небето...

Луната слага край на този ден...

 

Нощта е самотна, но красива...

Вълните нежно галят този бряг...

Тишината света мълчаливо обвива

и само ласките на вълните се чуват в този мрак...

 

Спокойствието е застигнало вече света,

само едно момиче търси отговори в тъмата на брега...

То си спомняше как с теб седеше вчера там,

но какво се случва после, не знам...

 

Да продължавам да пиша обаче,

смисъл не намирам...

Да! Аз съм това глупаче

и отговорите да търся няма да спирам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...