10 сент. 2009 г., 11:48

***

935 0 0

***

 

Седя сама на брега на морето...

Заравям ръце в пясъка студен...

Поглеждам тъжно към небето...

Луната слага край на този ден...

 

Нощта е самотна, но красива...

Вълните нежно галят този бряг...

Тишината света мълчаливо обвива

и само ласките на вълните се чуват в този мрак...

 

Спокойствието е застигнало вече света,

само едно момиче търси отговори в тъмата на брега...

То си спомняше как с теб седеше вчера там,

но какво се случва после, не знам...

 

Да продължавам да пиша обаче,

смисъл не намирам...

Да! Аз съм това глупаче

и отговорите да търся няма да спирам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...