10.09.2009 г., 11:48 ч.

*** 

  Поезия » Друга
497 0 0

***

 

Седя сама на брега на морето...

Заравям ръце в пясъка студен...

Поглеждам тъжно към небето...

Луната слага край на този ден...

 

Нощта е самотна, но красива...

Вълните нежно галят този бряг...

Тишината света мълчаливо обвива

и само ласките на вълните се чуват в този мрак...

 

Спокойствието е застигнало вече света,

само едно момиче търси отговори в тъмата на брега...

То си спомняше как с теб седеше вчера там,

но какво се случва после, не знам...

 

Да продължавам да пиша обаче,

смисъл не намирам...

Да! Аз съм това глупаче

и отговорите да търся няма да спирам...

 

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??