10.09.2009 г., 11:48

***

936 0 0

***

 

Седя сама на брега на морето...

Заравям ръце в пясъка студен...

Поглеждам тъжно към небето...

Луната слага край на този ден...

 

Нощта е самотна, но красива...

Вълните нежно галят този бряг...

Тишината света мълчаливо обвива

и само ласките на вълните се чуват в този мрак...

 

Спокойствието е застигнало вече света,

само едно момиче търси отговори в тъмата на брега...

То си спомняше как с теб седеше вчера там,

но какво се случва после, не знам...

 

Да продължавам да пиша обаче,

смисъл не намирам...

Да! Аз съм това глупаче

и отговорите да търся няма да спирам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...