22 mar 2013, 8:25  

* * * 

  Poesía
737 0 1
Отражението на клюмналите голи клони в локвата сива -
студени, мрачни и красиви.
Тъга душата ми нежно облива,
изникват моменти далечни, тъжни, сълзливи.
Сиво-белият небосвод през болната зима -
нежен, празен, прекрасен.
Едносекунден Миг от миналото -
кървящ, тъжен, безгласен.
А през Юни спомените не боляха...
А през Ноември ветровете плачеха...
А през Октомври кестените не кървяха...
А през Декември мъглите се влачеха... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Никога Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??