Mar 22, 2013, 8:25 AM  

* * *

  Poetry
852 0 1

Отражението на клюмналите голи клони в локвата сива -
студени, мрачни и красиви.
Тъга душата ми нежно облива,
изникват моменти далечни, тъжни, сълзливи.

Сиво-белият небосвод през болната зима -
нежен, празен, прекрасен.
Едносекунден Миг от миналото -
кървящ, тъжен, безгласен.

А през Юни спомените не боляха...
А през Ноември ветровете плачеха...
А през Октомври кестените не кървяха...
А през Декември мъглите се влачеха...

-------------------------------------
не мога

искам
          да
               умра...

небеса цветни, приемете ме,

искам да живея някъде между шарените небеса през зимата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Никога All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинално! 6
    Не ми влиза в работата, но това "Увяхнал Лишей" смени го. Много е гадно. СтуденПовей - както и да е...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...