* * *
Отражението на клюмналите голи клони в локвата сива -
студени, мрачни и красиви.
Тъга душата ми нежно облива,
изникват моменти далечни, тъжни, сълзливи.
Сиво-белият небосвод през болната зима -
нежен, празен, прекрасен.
Едносекунден Миг от миналото -
кървящ, тъжен, безгласен.
А през Юни спомените не боляха...
А през Ноември ветровете плачеха...
А през Октомври кестените не кървяха...
А през Декември мъглите се влачеха...
-------------------------------------
не мога
искам
да
умра...
небеса цветни, приемете ме,
искам да живея някъде между шарените небеса през зимата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Никога Всички права запазени
