21 ene 2019, 10:50

***

1.1K 5 10

Без теб заспива тишината ми,

в една самотност, зазидана в мълчание.

А времето се стича като бяг през дланите,

с пропити изгреви и залези от спомени.

 

И само утрото игриво се прокрадва

през ледената бленда на стъклото.

И ми припомня... пролетта в душата ми,

когато бях щастлива, да съм твоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи, Силвия, благодаря за прекрасните ви коментари! Щастлива и усмихната вечер. Благодаря и на всички, които са ме скрили в любими!
  • Еха! Рисувала си!
  • Струи душевна болка и носталгия - красиво описани.Поздрави, Доче!
  • Сърдечно благодаря, Гавраил, за добрите думи и уважението! Приятна вечер!
  • С удоволствие прочетох хубавият ти стих.
    Поздравление!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...