Без теб заспива тишината ми,
в една самотност, зазидана в мълчание.
А времето се стича като бяг през дланите,
с пропити изгреви и залези от спомени.
И само утрото игриво се прокрадва
през ледената бленда на стъклото.
И ми припомня... пролетта в душата ми,
когато бях щастлива, да съм твоя.
© Дочка Г Всички права запазени