21 янв. 2019 г., 10:50

***

1.1K 5 10

Без теб заспива тишината ми,

в една самотност, зазидана в мълчание.

А времето се стича като бяг през дланите,

с пропити изгреви и залези от спомени.

 

И само утрото игриво се прокрадва

през ледената бленда на стъклото.

И ми припомня... пролетта в душата ми,

когато бях щастлива, да съм твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, Силвия, благодаря за прекрасните ви коментари! Щастлива и усмихната вечер. Благодаря и на всички, които са ме скрили в любими!
  • Еха! Рисувала си!
  • Струи душевна болка и носталгия - красиво описани.Поздрави, Доче!
  • Сърдечно благодаря, Гавраил, за добрите думи и уважението! Приятна вечер!
  • С удоволствие прочетох хубавият ти стих.
    Поздравление!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...