21 янв. 2019 г., 10:50

***

1.1K 5 10

Без теб заспива тишината ми,

в една самотност, зазидана в мълчание.

А времето се стича като бяг през дланите,

с пропити изгреви и залези от спомени.

 

И само утрото игриво се прокрадва

през ледената бленда на стъклото.

И ми припомня... пролетта в душата ми,

когато бях щастлива, да съм твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, Силвия, благодаря за прекрасните ви коментари! Щастлива и усмихната вечер. Благодаря и на всички, които са ме скрили в любими!
  • Еха! Рисувала си!
  • Струи душевна болка и носталгия - красиво описани.Поздрави, Доче!
  • Сърдечно благодаря, Гавраил, за добрите думи и уважението! Приятна вечер!
  • С удоволствие прочетох хубавият ти стих.
    Поздравление!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....