Бе...

8 oct 2009, 12:45

Poesía

683 0 1

Бе част от нищо,

играеше си със сенки

и спомени отприщени,

от тъжни самотни моменти...

Бе път в пустиня,

с прекъсната линия,

бе част от зимата...

белосмъртно униние...

Бе човек сред хората,

търсещ себеподобни,

бе се предал на умората

в усилия безплодни...

Бе свещ във църква...

бе молба свещена...

бе светлина, що замръква

и става черна...

После човек не бе...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tuik (Атанас Спасов)

2009-12-20T00:13:31+02:00

Здравей извиняваи че те позабравих напоследък и се позагубихме... Ще се реванширам Благодаря че се обади...