8 окт. 2009 г., 12:45

Бе... 

  Поэзия
715 0 1

Бе част от нищо,

играеше си със сенки

и спомени отприщени,

от тъжни самотни моменти...

 

Бе път в пустиня,

с прекъсната линия,

бе част от зимата...

белосмъртно униние...

 

Бе човек сред хората,

търсещ себеподобни,

бе се предал на умората

в усилия безплодни...

 

Бе свещ във църква...

бе молба свещена...

бе светлина, що замръква

и става черна...

 

После човек не бе...

© Атанас Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей извиняваи че те позабравих напоследък и се позагубихме... Ще се реванширам Благодаря че се обади...
Предложения
: ??:??