8 окт. 2009 г., 12:45

Бе...

1K 0 1

Бе част от нищо,

играеше си със сенки

и спомени отприщени,

от тъжни самотни моменти...

 

Бе път в пустиня,

с прекъсната линия,

бе част от зимата...

белосмъртно униние...

 

Бе човек сред хората,

търсещ себеподобни,

бе се предал на умората

в усилия безплодни...

 

Бе свещ във църква...

бе молба свещена...

бе светлина, що замръква

и става черна...

 

После човек не бе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей извиняваи че те позабравих напоследък и се позагубихме... Ще се реванширам Благодаря че се обади...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...