Бе...
Бе част от нищо,
играеше си със сенки
и спомени отприщени,
от тъжни самотни моменти...
Бе път в пустиня,
с прекъсната линия,
бе част от зимата...
белосмъртно униние...
Бе човек сред хората,
търсещ себеподобни,
бе се предал на умората
в усилия безплодни...
Бе свещ във църква...
бе молба свещена...
бе светлина, що замръква
и става черна...
После човек не бе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Спасов Все права защищены
Благодаря че се обади...