Oct 8, 2009, 12:45 PM

Бе...

  Poetry
1K 0 1

Бе част от нищо,

играеше си със сенки

и спомени отприщени,

от тъжни самотни моменти...

 

Бе път в пустиня,

с прекъсната линия,

бе част от зимата...

белосмъртно униние...

 

Бе човек сред хората,

търсещ себеподобни,

бе се предал на умората

в усилия безплодни...

 

Бе свещ във църква...

бе молба свещена...

бе светлина, що замръква

и става черна...

 

После човек не бе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей извиняваи че те позабравих напоследък и се позагубихме... Ще се реванширам Благодаря че се обади...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...