23 dic 2014, 21:08

Бедняк 

  Poesía
555 0 0
Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя -
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.
Нито звук в тъмнината, нищо.
Само тежко накъсано дишане..
Мъчително, на пресекулки, слаб.о -
хрип на умиращо създание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??