Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.

Тишина... Единствено в покоя - 
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.

Нито звук в тъмнината, нищо.
Само тежко накъсано дишане..
Мъчително, на пресекулки, слаб.о - 
хрип на умиращо създание.

И никой не му помогна..
Като боклук от вятъра поднесен - 
захвърлен случайно на асфалта.
Никому ненужен и безполезен.