Dec 23, 2014, 9:08 PM

Бедняк 

  Poetry
556 0 0
Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя -
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.
Нито звук в тъмнината, нищо.
Само тежко накъсано дишане..
Мъчително, на пресекулки, слаб.о -
хрип на умиращо създание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов All rights reserved.

Random works
: ??:??