23 дек. 2014 г., 21:08

Бедняк 

  Поэзия
420 0 0

Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.

Тишина... Единствено в покоя - 
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.

Нито звук в тъмнината, нищо.
Само тежко накъсано дишане..
Мъчително, на пресекулки, слаб.о - 
хрип на умиращо създание.

И никой не му помогна..
Като боклук от вятъра поднесен - 
захвърлен случайно на асфалта.
Никому ненужен и безполезен.

© Ростислав Аврамов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??