Бедняк
Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя -
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.
Нито звук в тъмнината, нищо.
Само тежко накъсано дишане..
Мъчително, на пресекулки, слаб.о -
хрип на умиращо създание.
И никой не му помогна..
Като боклук от вятъра поднесен -
захвърлен случайно на асфалта.
Никому ненужен и безполезен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ростислав Аврамов Всички права запазени
