23.12.2014 г., 21:08 ч.

Бедняк 

  Поезия
554 0 0
Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя -
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.
Нито звук в тъмнината, нищо.
Само тежко накъсано дишане..
Мъчително, на пресекулки, слаб.о -
хрип на умиращо създание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Предложения
: ??:??