30 ene 2015, 20:52

Бедра 1

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Тези бедра...

- Има ли смисъл в тях?!

- О ДА –

За да не пожълтеят усмивките

на всичките ти момичета

Критични

като всяко лято

изоставило

среднощните полюции

на вятъра

 

За да се надмечтаеш...

Несигурен

в погромите на утрото

последвалата тишина

твърде задлъжнелите истини

еротичните паузи...

 

Тези така

естествени бедра...

 

Оранжериите сред сгъвките

Магистралите

на сухожилията

Митохондриите

и веселата песен на ставите

Пороят на луничките в гънките

предоставили възторжен еклипс

и сравнително ранно

отказване

от поезията

 

За да сметеш всичките си коне

абстракции и твърде черни

кафета

в двадесет сиви торби

два кашона и зелен пепелник

Тези бедра...

Римуват съзвездията

Именуват точките ти

Определят правите ти

 

И ти се ще –

Ще ти се

Да има къде

Да застанеш... 

 

 

 

                  9.6.2011г.  Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пошло Донър,
    Жалко, недоосмислено, необвързващо, невъзбуждащо, умиращо и неуместно
    порно...
    Дали ти се ще а?
  • Хубаво е да има къде, Джак!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...