8 feb 2012, 0:05

Бедствието в Бисер

  Poesía » Civil
824 0 3

                                                          Бедствието в Бисер

 

                                       Пропука се стена негодна,

                                       а всепоглъщаща вина

                                       затрупа точните подходи...

                                       и бедствието връхлетя!

 

                                       Кирпичените думи първи

                                       отнесе мътната вода!

                                       Надеждата, почти безумно,

                                       се бореше срещу смъртта!

 

                                       И в лодка се превърна всичко -

                                       тук покрив, там кола и сал...

                                       Спасително въже - първично,

                                       дългът подхвърли онемял.

 

                                       Сега в очите на страха ни

                                       е село Бисер и боли,

                                       че можехме да му присъдим

                                       спокойни, топли зимни дни....

 

                                       Природата ни вразумява!

                                       Край Харманли и Свиленград

                                       сърцата в нужда се сродяват.

                                       Градят най-здравата стена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уви, става все по-актуално...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273760

    Комисията продължи нататък.
    И до ден днешен тя обикаля и описва, описва и обикаля.
    А виновни все няма…
  • Наистина тъжна гледка и истински кошмар за тези хора!Поздравявам те за това , че си докоснала една болезнена тема и проявяваш искрено състрадание към случващото се там.Аз прочетох стиха ти, като послание и апел към хората за проява на повече съпричастност и човечност в подобни житейски трагедии! Нека преди всичко бъдем хора ! Поклон пред паметта на загиналите! Вяра и надежда за оцелелите!
  • наистина тъжно...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...