8 feb 2012, 0:05

Бедствието в Бисер

  Poesía » Civil
826 0 3

                                                          Бедствието в Бисер

 

                                       Пропука се стена негодна,

                                       а всепоглъщаща вина

                                       затрупа точните подходи...

                                       и бедствието връхлетя!

 

                                       Кирпичените думи първи

                                       отнесе мътната вода!

                                       Надеждата, почти безумно,

                                       се бореше срещу смъртта!

 

                                       И в лодка се превърна всичко -

                                       тук покрив, там кола и сал...

                                       Спасително въже - първично,

                                       дългът подхвърли онемял.

 

                                       Сега в очите на страха ни

                                       е село Бисер и боли,

                                       че можехме да му присъдим

                                       спокойни, топли зимни дни....

 

                                       Природата ни вразумява!

                                       Край Харманли и Свиленград

                                       сърцата в нужда се сродяват.

                                       Градят най-здравата стена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уви, става все по-актуално...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273760

    Комисията продължи нататък.
    И до ден днешен тя обикаля и описва, описва и обикаля.
    А виновни все няма…
  • Наистина тъжна гледка и истински кошмар за тези хора!Поздравявам те за това , че си докоснала една болезнена тема и проявяваш искрено състрадание към случващото се там.Аз прочетох стиха ти, като послание и апел към хората за проява на повече съпричастност и човечност в подобни житейски трагедии! Нека преди всичко бъдем хора ! Поклон пред паметта на загиналите! Вяра и надежда за оцелелите!
  • наистина тъжно...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...