8 feb 2012, 0:05

Бедствието в Бисер

  Poesía » Civil
832 0 3

                                                          Бедствието в Бисер

 

                                       Пропука се стена негодна,

                                       а всепоглъщаща вина

                                       затрупа точните подходи...

                                       и бедствието връхлетя!

 

                                       Кирпичените думи първи

                                       отнесе мътната вода!

                                       Надеждата, почти безумно,

                                       се бореше срещу смъртта!

 

                                       И в лодка се превърна всичко -

                                       тук покрив, там кола и сал...

                                       Спасително въже - първично,

                                       дългът подхвърли онемял.

 

                                       Сега в очите на страха ни

                                       е село Бисер и боли,

                                       че можехме да му присъдим

                                       спокойни, топли зимни дни....

 

                                       Природата ни вразумява!

                                       Край Харманли и Свиленград

                                       сърцата в нужда се сродяват.

                                       Градят най-здравата стена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уви, става все по-актуално...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273760

    Комисията продължи нататък.
    И до ден днешен тя обикаля и описва, описва и обикаля.
    А виновни все няма…
  • Наистина тъжна гледка и истински кошмар за тези хора!Поздравявам те за това , че си докоснала една болезнена тема и проявяваш искрено състрадание към случващото се там.Аз прочетох стиха ти, като послание и апел към хората за проява на повече съпричастност и човечност в подобни житейски трагедии! Нека преди всичко бъдем хора ! Поклон пред паметта на загиналите! Вяра и надежда за оцелелите!
  • наистина тъжно...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...