Feb 8, 2012, 12:05 AM

Бедствието в Бисер

  Poetry » Civic
823 0 3

                                                          Бедствието в Бисер

 

                                       Пропука се стена негодна,

                                       а всепоглъщаща вина

                                       затрупа точните подходи...

                                       и бедствието връхлетя!

 

                                       Кирпичените думи първи

                                       отнесе мътната вода!

                                       Надеждата, почти безумно,

                                       се бореше срещу смъртта!

 

                                       И в лодка се превърна всичко -

                                       тук покрив, там кола и сал...

                                       Спасително въже - първично,

                                       дългът подхвърли онемял.

 

                                       Сега в очите на страха ни

                                       е село Бисер и боли,

                                       че можехме да му присъдим

                                       спокойни, топли зимни дни....

 

                                       Природата ни вразумява!

                                       Край Харманли и Свиленград

                                       сърцата в нужда се сродяват.

                                       Градят най-здравата стена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уви, става все по-актуално...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273760

    Комисията продължи нататък.
    И до ден днешен тя обикаля и описва, описва и обикаля.
    А виновни все няма…
  • Наистина тъжна гледка и истински кошмар за тези хора!Поздравявам те за това , че си докоснала една болезнена тема и проявяваш искрено състрадание към случващото се там.Аз прочетох стиха ти, като послание и апел към хората за проява на повече съпричастност и човечност в подобни житейски трагедии! Нека преди всичко бъдем хора ! Поклон пред паметта на загиналите! Вяра и надежда за оцелелите!
  • наистина тъжно...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...