Красивата малка лъжа се промъкна,

сърцето му от моята клетка отмъкна,

бях го пленила, беше само мой,

но си замина с този вълчи вой.

Удари полунощ, удари часът,

летя с пълна сила, летя все към него.

Ще взема го и пак ще бъде мой,

мой и ничий друг, това ще бъде моят вой.

Вятърът бучи, фучи, прелита,

косата ми на панделки преплита.

О, чакай ме, любими, идвам аз

във този късен ясен вълчи час.

Препъвам се и падам славно,

кръвта потича и се лее бавно...

Няма помощ, макар моя зов,

няма те теб, няма любов...

Къде си, къде? Няма клетка за теб,

няма да те крия, пазя от света.

Обещавам, моля те, върни се пак...

И пада бавно пред очите ми ужасен мрак...