23.02.2010 г., 20:59

Беглец

642 0 0

Красивата малка лъжа се промъкна,

сърцето му от моята клетка отмъкна,

бях го пленила, беше само мой,

но си замина с този вълчи вой.

 

Удари полунощ, удари часът,

летя с пълна сила, летя все към него.

Ще взема го и пак ще бъде мой,

мой и ничий друг, това ще бъде моят вой.

 

Вятърът бучи, фучи, прелита,

косата ми на панделки преплита.

О, чакай ме, любими, идвам аз

във този късен ясен вълчи час.

 

Препъвам се и падам славно,

кръвта потича и се лее бавно...

Няма помощ, макар моя зов,

няма те теб, няма любов...

 

Къде си, къде? Няма клетка за теб,

няма да те крия, пазя от света.

Обещавам, моля те, върни се пак...

И пада бавно пред очите ми ужасен мрак...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...