23 февр. 2010 г., 20:59

Беглец

644 0 0

Красивата малка лъжа се промъкна,

сърцето му от моята клетка отмъкна,

бях го пленила, беше само мой,

но си замина с този вълчи вой.

 

Удари полунощ, удари часът,

летя с пълна сила, летя все към него.

Ще взема го и пак ще бъде мой,

мой и ничий друг, това ще бъде моят вой.

 

Вятърът бучи, фучи, прелита,

косата ми на панделки преплита.

О, чакай ме, любими, идвам аз

във този късен ясен вълчи час.

 

Препъвам се и падам славно,

кръвта потича и се лее бавно...

Няма помощ, макар моя зов,

няма те теб, няма любов...

 

Къде си, къде? Няма клетка за теб,

няма да те крия, пазя от света.

Обещавам, моля те, върни се пак...

И пада бавно пред очите ми ужасен мрак...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...