Белези
Бавно потъвам във себе си,
където щастието е измислено.
Търся пак онези белези,
дето водят към нещо безсмислено.
Сърцето ми избяга,
изпариха се крилата му.
И следичка не остана...
Господи, душата му...
Хвърлих в нея искрата...
Моята угасва.
Детето направи белята.
Само се наказва.
И не само себе си...
Гузно поглед сваля.
... исках да го разпаля!
Но онези белези...
Ах, невъзможното!
Защо угаснах сама?
Диря отново сложното,
придружено с тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
