Бавно потъвам във себе си,
където щастието е измислено.
Търся пак онези белези,
дето водят към нещо безсмислено.
Сърцето ми избяга,
изпариха се крилата му.
И следичка не остана...
Господи, душата му...
Хвърлих в нея искрата...
Моята угасва.
Детето направи белята.
Само се наказва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация