Бавно потъвам във себе си,
където щастието е измислено.
Търся пак онези белези,
дето водят към нещо безсмислено.
Сърцето ми избяга,
изпариха се крилата му.
И следичка не остана...
Господи, душата му...
Хвърлих в нея искрата...
Моята угасва.
Детето направи белята.
Само се наказва.
И не само себе си...
Гузно поглед сваля.
... исках да го разпаля!
Но онези белези...
Ах, невъзможното!
Защо угаснах сама?
Диря отново сложното,
придружено с тъга.
© Катя All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
