28 мая 2008 г., 06:26

Белези

748 0 1
 

Бавно потъвам във себе си,

където щастието е измислено.

Търся пак онези белези,

дето водят към нещо безсмислено.

 

Сърцето ми избяга,

изпариха се крилата му.

И следичка не остана...

Господи, душата му...

 

Хвърлих в нея искрата...

Моята угасва.

Детето направи белята.

Само се наказва.

 

И не само себе си...

Гузно поглед сваля.

... исках да го разпаля!

Но онези белези...

 

Ах, невъзможното!

Защо угаснах сама?

Диря отново сложното,

придружено с тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...