katkatkat (Катя)
1 155

28 мая 2008 г., 06:26

Белези

Поэзия » Другая

749 0 1

Бавно потъвам във себе си,

където щастието е измислено.

Търся пак онези белези,

дето водят към нещо безсмислено.

Сърцето ми избяга,

изпариха се крилата му.

И следичка не остана...

Господи, душата му...

Хвърлих в нея искрата...

Моята угасва.

Детето направи белята.

Само се наказва.

И не само себе си...

Гузно поглед сваля.

... исках да го разпаля!

Но онези белези...

Ах, невъзможното!

Защо угаснах сама?

Диря отново сложното,

придружено с тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....