Бели макове
Бели макове
Звън внезапен
от бяла камбана
прободе очите,
стресна душата –
с цялата сила
на ранно кокиче,
с топлия полъх
на идващо лято.
Първа любов,
размечтано поле,
младо утро
с надежди напъпили,
чисто чувство
в уморено сърце,
плахи стъпки,
свили зад ъгъла.
Тиха нежност
в безкрая зелен
или в краткия миг
между думите,
недокосната хубост
за теб и за мен,
глътка обич –
за днес
и за в бъдеще...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
