4 may 2007, 12:27

Бели макове

  Poesía
2.3K 0 14

Бели макове

 

Звън внезапен

от бяла камбана

прободе очите,

стресна душата –

с цялата сила

на ранно кокиче,

с топлия полъх

на идващо лято.

 

Първа любов,

размечтано поле,

младо утро

с надежди напъпили,

чисто чувство

в уморено сърце,

плахи стъпки,

свили зад ъгъла.

 

Тиха нежност

в безкрая зелен

или в краткия миг

между думите,

недокосната хубост

за теб и за мен,

глътка обич –

за днес

и за в бъдеще...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...