goredoly (Миглена Цветкова) goredoly (Миглена Цветкова)
18 410
18 jun 2015, 23:31

Бели облаци

  Poesía
532 0 3

Те примамват на бавен каданс -
меки облаци в моя прозорец.
И се движат със унес във танц, 
тъй подобни на белите хора.

Преминават един подир друг
като птици, сърца и копита,
бели облаци - сладък памук,
но не спря ни един да го питам

как до бистрото синьо небе 
се достига? С любов или с разум? 
Кой от тях бяла прежда преде, 
да наметне гърба ми със радост...

Бели облаци - меки вълни, 
тъй прилични на белите хора, 
ме примамват: "Ела! Полети! 
Скачай бързо към нас... През прозореца."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0