18.06.2015 г., 23:31 ч.

Бели облаци 

  Поезия
394 0 3

Те примамват на бавен каданс -
меки облаци в моя прозорец.
И се движат със унес във танц, 
тъй подобни на белите хора.

Преминават един подир друг
като птици, сърца и копита,
бели облаци - сладък памук,
но не спря ни един да го питам

как до бистрото синьо небе 
се достига? С любов или с разум? 
Кой от тях бяла прежда преде, 
да наметне гърба ми със радост...

Бели облаци - меки вълни, 
тъй прилични на белите хора, 
ме примамват: "Ела! Полети! 
Скачай бързо към нас... През прозореца."

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??