Бели облаци
Те примамват на бавен каданс -
меки облаци в моя прозорец.
И се движат със унес във танц,
тъй подобни на белите хора.
Преминават един подир друг
като птици, сърца и копита,
бели облаци - сладък памук,
но не спря ни един да го питам
как до бистрото синьо небе
се достига? С любов или с разум?
Кой от тях бяла прежда преде,
да наметне гърба ми със радост...
Бели облаци - меки вълни,
тъй прилични на белите хора,
ме примамват: "Ела! Полети!
Скачай бързо към нас... През прозореца."
© Миглена Цветкова All rights reserved.
