Орхидеите повяхнаха без време

след тях остават само падащи листа

и тишина, която шепне: 

"Всяка глътка въздух е крачка към смъртта".

Потънали в мисли за игубеното наше време

рисуваме умиращи цветя

възхвалявайки отчаяния опит на твореца

да запази някогашната им красота.

И всяка следваща картина,

безмилостно ограбва ударите на сърцето,

цената за връщането на това

от обществото що ни бе отнето.

А на плочите, извезани с наште имена,

ще никнат нови орхидеии,

готови да подлъжат следваща изгубена душа.