31 jul 2016, 8:43

Бели орхидеии

  Poesía
624 0 1

Орхидеите повяхнаха без време

след тях остават само падащи листа

и тишина, която шепне: 

"Всяка глътка въздух е крачка към смъртта".

 

Потънали в мисли за игубеното наше време

рисуваме умиращи цветя

възхвалявайки отчаяния опит на твореца

да запази някогашната им красота.

 

И всяка следваща картина,

безмилостно ограбва ударите на сърцето,

цената за връщането на това

от обществото що ни бе отнето.

 

А на плочите, извезани с наште имена,

ще никнат нови орхидеии,

готови да подлъжат следваща изгубена душа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...