31 июл. 2016 г., 08:43

Бели орхидеии

625 0 1

Орхидеите повяхнаха без време

след тях остават само падащи листа

и тишина, която шепне: 

"Всяка глътка въздух е крачка към смъртта".

 

Потънали в мисли за игубеното наше време

рисуваме умиращи цветя

възхвалявайки отчаяния опит на твореца

да запази някогашната им красота.

 

И всяка следваща картина,

безмилостно ограбва ударите на сърцето,

цената за връщането на това

от обществото що ни бе отнето.

 

А на плочите, извезани с наште имена,

ще никнат нови орхидеии,

готови да подлъжат следваща изгубена душа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...