Jul 31, 2016, 8:43 AM

Бели орхидеии

  Poetry
627 0 1

Орхидеите повяхнаха без време

след тях остават само падащи листа

и тишина, която шепне: 

"Всяка глътка въздух е крачка към смъртта".

 

Потънали в мисли за игубеното наше време

рисуваме умиращи цветя

възхвалявайки отчаяния опит на твореца

да запази някогашната им красота.

 

И всяка следваща картина,

безмилостно ограбва ударите на сърцето,

цената за връщането на това

от обществото що ни бе отнето.

 

А на плочите, извезани с наште имена,

ще никнат нови орхидеии,

готови да подлъжат следваща изгубена душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...