31.07.2016 г., 8:43

Бели орхидеии

629 0 1

Орхидеите повяхнаха без време

след тях остават само падащи листа

и тишина, която шепне: 

"Всяка глътка въздух е крачка към смъртта".

 

Потънали в мисли за игубеното наше време

рисуваме умиращи цветя

възхвалявайки отчаяния опит на твореца

да запази някогашната им красота.

 

И всяка следваща картина,

безмилостно ограбва ударите на сърцето,

цената за връщането на това

от обществото що ни бе отнето.

 

А на плочите, извезани с наште имена,

ще никнат нови орхидеии,

готови да подлъжат следваща изгубена душа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...