18 dic 2009, 19:39

Бели сънища

822 0 8

Сънувам бели сънища –

кокичета

до бели преспи свели са камбанки.

Повява бял ветрец

и като в бяла приказка

звънят те тихо, от ветреца разлюляни.

 

Сънувам бели пътища –

момичета,

облекли бели пролетни премени,

вървят по тях – забързани, усмихнати...

Къде ги водят те –

не искат и да знаят.

 

Сънувам те – облечена си в бяло.

По-бяла си от  белите кокичета,

по-нежна си от полъха на вятъра,

по-истинска от другите момичета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво! Поздрави!
  • Весела Коледа, Мариан ! Бяла, нежна и истинска като в стиховете ти !
  • Прекрасен стих!!!
    Благодаря ти за удоволствието!
  • Както винаги - много, много влюбен и последователен!
    Свалям ти шапка!А това е моето мнение за белия цвят:
    Но бялото е липсата на цвят,
    на колорит, на действеност, обрат.
    Започваш да скучаеш! Осъзнаваш:
    дъгата по-добре е да познаваш!
    Поздравчета!!!!!!!
  • Чудесно, бяло и чисто!Да е усмихнат денят ти!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...