Сънувам бели сънища –
кокичета
до бели преспи свели са камбанки.
Повява бял ветрец
и като в бяла приказка
звънят те тихо, от ветреца разлюляни.
Сънувам бели пътища –
момичета,
облекли бели пролетни премени,
вървят по тях – забързани, усмихнати...
Къде ги водят те –
не искат и да знаят.
Сънувам те – облечена си в бяло.
По-бяла си от белите кокичета,
по-нежна си от полъха на вятъра,
по-истинска от другите момичета.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
